Облаците на Нептун изчезнаха мистериозно
Нещо доста необичайно се е случило с Нептун. През последните няколко години бледите облачни линии, които нормално украсяват синията му атмосфера, изчезнаха съвсем напълно.
Нещо повече, изображения от 1994 година, когато галактическият телескоп " Хъбъл " за първи път стартира да документира Нептун, демонстрират, че това не се случва за първи път. Колебанията също по този начин наподобява са свързани с друга периодическа смяна - 11-годишната интензивност на слънчевия цикъл.
Като се има поради, дистанцията, на което Нептун се намира от Слънцето - около 4,5 милиарда километра, или малко над 30 пъти междинното разстояние сред Земята и Слънцето - това изобретение изненада и заинтригува астрономите.
А най-новата промяна е изключително трагична. През 2019 година облаците на междинните ширини започнаха да избледняват. До 2020 година планетата е съвсем без облаци.
" Дори четири години по-късно фотосите, които направихме през юни, демонстрираха, че облаците не са се върнали към предходните си равнища ", казва астрономът Еранди Чавес от Харвардския университет, която е била в Калифорнийския университет в Бъркли, когато е управлявала проучването.
" Това е извънредно вълнуващо и ненадейно, изключително като се има поради, че предходният интервал на ниска облачна интензивност на Нептун не е бил толкоз трагичен и нескончаем. "
Нептун е най-отдалечената от главните планети на Слънчевата система и заради това не е толкоз добре проучена и разбрана, колкото някои от по-близките съседи на Земята. Но информацията, с която разполагаме, демонстрира, че атмосферата е комплицирана и динамична и се движи от процеси, които не разбираме изцяло.
Въпреки че проучването ѝ от разстояние е относително лимитирано, то разрешава да се дефинират дълготрайните атмосферни трендове. Чавес и сътрудниците ѝ концентрират проучването си върху данни, които са събирани от 1994 година насам от „ Хъбъл “, от 2002 година насам от обсерваторията „ Кек “ и от обсерваторията „ Лик “ през 2018 и 2019 година
Тези комбинирани набори от данни разкриват, че количеството на облачната завивка на Нептун се колебае в границите на почти 11-годишни цикли, които, наподобява, са синхронизирани със слънчевата интензивност.
Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето сменя полярността си, което се отбелязва с пик на изригванията, изхвърлянията на коронарна маса и слънчевите петна. След като полюсите се разменят, Слънцето се успокоява за известно време, преди да се засилва още веднъж до нов безоблачен най-много.
В навечерието на максимума Слънцето излъчва по-интензивна ултравиолетова светлина, която облъчва Слънчевата система. 29-годишният разбор на екипа демонстрира, че облаците стартират да се появяват на Нептун към 2 години след началото на мощното ултравиолетово облъчване. Съществува и позитивна корелация сред облачността на Нептун и неговото албедо - това е количеството слънчева светлина, което отразява.
" Тези забележителни данни ни дават най-силното доказателство до момента, че облачната завивка на Нептун корелира с цикъла на Слънцето ", споделя астрономът Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли.
" Нашите открития поддържат теорията, че когато са задоволително мощни, ултравиолетовите лъчи на Слънцето може да провокират фотохимична реакция, която основава облаците на Нептун. "
Анализът на екипа, обхващащ 2,5 слънчеви цикъла, демонстрира, че облачната завивка и албедото на Нептун доближават своя връх през 2002 година (в сходство с предишно проучване), след което спадат до най-малко през 2007 година Впоследствие облачността и албедото още веднъж се повишават до нови пикови стойности през 2015 година, преди още веднъж да спаднат. Двата последни слънчеви максимума са през 2001 и 2015 година
Въпреки това, въпреки резултатите да допускат някакви фотохимични процеси, учените ще би трябвало да преработят някои данни, с цел да схванат какви са тези процеси. Например една от опциите за взаимоотношение с ултравиолетовите лъчи е потъмняване, а не изсветляване на облаците, което би понижило албедото, а не би го повишило. А бурите от дълбините на Нептун не биха били свързани с фотохимично провокираните облаци.
Провеждат се непрекъснати наблюдения; разполагаме и с нови данни от галактическия телескоп " Джеймс Уеб ". Всичко това съответствува с констатациите на екипа, които се отнасят до идващия безоблачен най-много, предстоящ през 2025 година, съобщава Science Alert, представено от obekti.bg.
" На последните изображения следим повече облаци - изключително на северните ширини и на огромна височина - както се чака от следеното нарастване на слънчевия ултравиолетов поток през последните ~2 години ", казва Де Патер.
Разбира се, още по-добре би било да се изпрати галактически уред, който да изследва Нептун от близко. Но до тогава ще би трябвало да се задоволим с актуалната информация.
Нещо повече, изображения от 1994 година, когато галактическият телескоп " Хъбъл " за първи път стартира да документира Нептун, демонстрират, че това не се случва за първи път. Колебанията също по този начин наподобява са свързани с друга периодическа смяна - 11-годишната интензивност на слънчевия цикъл.
Като се има поради, дистанцията, на което Нептун се намира от Слънцето - около 4,5 милиарда километра, или малко над 30 пъти междинното разстояние сред Земята и Слънцето - това изобретение изненада и заинтригува астрономите.
А най-новата промяна е изключително трагична. През 2019 година облаците на междинните ширини започнаха да избледняват. До 2020 година планетата е съвсем без облаци.
" Дори четири години по-късно фотосите, които направихме през юни, демонстрираха, че облаците не са се върнали към предходните си равнища ", казва астрономът Еранди Чавес от Харвардския университет, която е била в Калифорнийския университет в Бъркли, когато е управлявала проучването.
" Това е извънредно вълнуващо и ненадейно, изключително като се има поради, че предходният интервал на ниска облачна интензивност на Нептун не е бил толкоз трагичен и нескончаем. "
Нептун е най-отдалечената от главните планети на Слънчевата система и заради това не е толкоз добре проучена и разбрана, колкото някои от по-близките съседи на Земята. Но информацията, с която разполагаме, демонстрира, че атмосферата е комплицирана и динамична и се движи от процеси, които не разбираме изцяло.
Въпреки че проучването ѝ от разстояние е относително лимитирано, то разрешава да се дефинират дълготрайните атмосферни трендове. Чавес и сътрудниците ѝ концентрират проучването си върху данни, които са събирани от 1994 година насам от „ Хъбъл “, от 2002 година насам от обсерваторията „ Кек “ и от обсерваторията „ Лик “ през 2018 и 2019 година
Тези комбинирани набори от данни разкриват, че количеството на облачната завивка на Нептун се колебае в границите на почти 11-годишни цикли, които, наподобява, са синхронизирани със слънчевата интензивност.
Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето сменя полярността си, което се отбелязва с пик на изригванията, изхвърлянията на коронарна маса и слънчевите петна. След като полюсите се разменят, Слънцето се успокоява за известно време, преди да се засилва още веднъж до нов безоблачен най-много.
В навечерието на максимума Слънцето излъчва по-интензивна ултравиолетова светлина, която облъчва Слънчевата система. 29-годишният разбор на екипа демонстрира, че облаците стартират да се появяват на Нептун към 2 години след началото на мощното ултравиолетово облъчване. Съществува и позитивна корелация сред облачността на Нептун и неговото албедо - това е количеството слънчева светлина, което отразява.
" Тези забележителни данни ни дават най-силното доказателство до момента, че облачната завивка на Нептун корелира с цикъла на Слънцето ", споделя астрономът Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли.
" Нашите открития поддържат теорията, че когато са задоволително мощни, ултравиолетовите лъчи на Слънцето може да провокират фотохимична реакция, която основава облаците на Нептун. "
Анализът на екипа, обхващащ 2,5 слънчеви цикъла, демонстрира, че облачната завивка и албедото на Нептун доближават своя връх през 2002 година (в сходство с предишно проучване), след което спадат до най-малко през 2007 година Впоследствие облачността и албедото още веднъж се повишават до нови пикови стойности през 2015 година, преди още веднъж да спаднат. Двата последни слънчеви максимума са през 2001 и 2015 година
Въпреки това, въпреки резултатите да допускат някакви фотохимични процеси, учените ще би трябвало да преработят някои данни, с цел да схванат какви са тези процеси. Например една от опциите за взаимоотношение с ултравиолетовите лъчи е потъмняване, а не изсветляване на облаците, което би понижило албедото, а не би го повишило. А бурите от дълбините на Нептун не биха били свързани с фотохимично провокираните облаци.
Провеждат се непрекъснати наблюдения; разполагаме и с нови данни от галактическия телескоп " Джеймс Уеб ". Всичко това съответствува с констатациите на екипа, които се отнасят до идващия безоблачен най-много, предстоящ през 2025 година, съобщава Science Alert, представено от obekti.bg.
" На последните изображения следим повече облаци - изключително на северните ширини и на огромна височина - както се чака от следеното нарастване на слънчевия ултравиолетов поток през последните ~2 години ", казва Де Патер.
Разбира се, още по-добре би било да се изпрати галактически уред, който да изследва Нептун от близко. Но до тогава ще би трябвало да се задоволим с актуалната информация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ